phenomenon_TL
FAU
08.07.2005 by CREATOR:                                                                                       membrana.ru

Първият космонавт през 1943?

През 1990 г. в печата се появиха не вероятни съобщения: бивш немски пилот заявил, че той е първия космонавт, а първите полети в космоса са осъществени още през 1943 г!

Пилотът разказвал, че е прекарал доста години из псхиатричните заведения на бившата ГДР, тъй като властите не повярвали на разказите му.
Историята получава неочаквано за мнозина развитие в наши дни. След разсекретяването на архивите на на разузнаването на ГДР - ЩАЗИ.
Известно е, че през Втората Световна война в Германия са съществували няколко свръхсекретни ракетни центъра. В резултат на тяхната дейност е създаването на упрявляемата балистична ракета А-4 (Агрегат-4), известна повече като ФАУ-2.
На 1 юни 1945 г. група съветски военни пристига на един от главните немски полигони през времето на войната - Пенемюнде. Те били направо смаяни от техническото равнище на намиращата се там ракетна техника - не само от ФАУ-2, но и от намиращите се там по-малки ракети: "Рейнтохтер",, "Рейнботе, "Васерфал" и "Тайфун".
Един от талнатливите тогава конструктори - В. Бохотников не можел да повярва, че немците са създали толкова мощен ракетен двигател по времето на войната.
По това време съвестките учени предлагали да се използват за експерименталните военни самолети двигатели с тяга от порядъка на десетки килограми, докато тягата на немския двигател била като минимум 20 тона! По предварителни разчети, при вертикалено излитане, тази ракета е могла да носи снаряд с тегло 12-14 тона.
В процеса на работата със секретните документи и със завербувани сътрудници на секретната лаборатория, се разбрали все по-невероятни подробности около немските разработки. Оказало се, че през 1941 г. в Пенемюнде е разработен план, според който ще бъде изведен човек в Космоса с помощта на мощната ракетна система. През 1943 г. проектът наречен А9/А10 (по-късно наречен ФАУ-3) вече бил готов.
В качеството на първа степен щяло да се изпозлзва А10, с височина 18 м. и стартово тегло 75 тона. Втората степен - А9 представлявала крилат вариант на ракетата А4 (ФАУ-2) с херметизирана кабина за пилота. Пълното тегло на двустепенната ракета А10/А9 било около 100 тона, при височина повече от 30 м. Само за сравнение: подобни характеристики били постигнати от американските междуконтинентални ракети "Атлас" и "Титан" след повече от 15 г.
Крилатият вариант на А4 преминал изпитания, по време на които е достигната височината на полета на ракетата от 600 км, което тя достигала за 17 мин. Перз 1943 г. тези показатели били значително подобрени. Изпитанията продължили. Данни че е имало човек на борда няма, въпреки че според документите според специалният разузнавач Ото Скорцени е оглавил специален отряд от летци за пилотиране на ракетната техника. Според различни източници групата е наброявла между 100 и 500 човека.
По този начин Германия е получила уникалното за ремето си оръжия за масово поразяване - пилотирана ракета, способна да прекоси атмосферата и да излезе в открития Космос. Пилотът е можел да остане до края на полета в кабината си или да се катапултира.
Все пак времето притискало германците - наближавал края на Втората световна война. Главният конструктор и ръководител на ракетния полигон в Пенемюнде Вернер фон Браун, разбирайки че ако неговото тайно творение не бъде изстреляно веднага, то това може никога да не се случи. Ето защо той предлага на Фюрера да използват системата А10/А9 за бомбардировка на Ню Йорк. Тайната операция щяла да се произведе под кодовото име "Елстер". През нощта на 30 ноември 1944 г. с подводница до бреговете на Северна Америка е докарана специална група, чиято цел била поставянето на радиомаяк на един от небостъргачите в Ню Йорк. Но операцията се провалила, ФБР заловило немските агенти.
Доколкото при полета по такава траектория ракета излиза в Космоса, то човекът намиращ се на борда й може да бъде приет, че е космонавт. Именно от този тип (без да се излиза в орбита) са полетите на първите американски астронавти Шепърд и Грис, с помощта на космическия кораб "Меркурий".
След завършването на войната проектът А10/А9, който изпреварвал с 15 години бъдещите американски и съветски разработки, тайнствено изчезва. Въпреки, че американците получили цялото оборудване на подземния завод в Нордхаузен, десетки готови образци, както и не на последно място - главния конструктор и бащата на реактивните изследвания в Германия - Вернер фон Браун, то за проекта повече нищо не се чуло.
До появата на "лудия" немец през 1990 г., който потвърдил, че полет все пак е имало!

To be continued...                                                           Добавете коментар