Бърк: Ще Ви липсва ли?
Лукас: Няма. Обичам работата по нея, но това са 20 години от моя живот. Силно желая да се захвана с нещо друго. И все пак ние ще правим 2 ТВ серии: едната анимационна и другата игрална. Няма аз да ги правя, но ще участвам от време на време. Така че, няма да прекратя напълно работата си върху Междузвездни войни.

Бърк: А има ли герой, който ще Ви липсва?
Лукас: Да има - R2D2

Бърк: Защо точно той?
Лукас: Ами защото, той наистина е герой. Винаги идва и спасява някого. Бих искал да имам такъв приятел, който да дойде и да ме спаси, поне веднъж.

Бърк: А ТВ серии ще предхождат ли по време досегашната
история?
Лукас: Не. Анимационните ТВ серии се наричат "Войната на клонингите" и затова става въпрос в тях. Някои от тях ще бъдат истинска анимация, но целта ни е да правим истински 3D половинчасови серии, с не-голям брой герои. А иначе, като цяло времето на действието е между Епизод 3 и Епизод 4, това е 20 годишен период. Героите, които ще участват, няма да бъдат тези, познати от досегашните филми.

Бърк: Ще напомните ли на крайните фенове на сагата, че това е само филм, забавление или смятате, че е нещо повече от това?
Лукас: Не, аз винаги съм мислел за нея като за работа, а Вие знаете, че моята работа е да забавлявам хората. Те плащат честно достатъчно пари, за да видят филмите и аз искам да съм сигурен, че си заслужава да правят това.

Бърк: А за тези, които я считат за религия?
Лукас: Е хората приемат за религия какво ли не и аз няма да коментирам това.

Бърк: И все пак, доволен ли сте от митилогизирането й?
Лукас: Не съм, имам предвид че не това чувствам за нея по един или друг начин. Това просто се случва и това е културен феномен. Случва се с всички изкуства. Напр., били ли сте в музей? То е същото. Нещо повече, имам предвид че цялото изкуство, цялата митология е метафора. Не става въпрос затова. Не става въпрос за думите, написани на страницата. Не става въпрос и за нарисуваната картина или как е била нарисувана. А става въпрос за представата Ви, за Вашата емоцинална представа, че Вие сте там. Става въпрос за това, как подновява вярата Ви, как повдига духа Ви. Как въобще изкуството докосва струните на човешката душа. Това е което изкуството прави.

Бърк: Добре де, ако аз бях един от тези заклети фенове на сагата, които преди премиерамаршируват като имперски щурмоваци надолу-нагоре и които казват: "Обичам Междузвездни войни, но мразя "Невидима заплаха" и "Атаката на клонингите", то какво бихте казали Вие?
Лукас: Ще им кажа: "Браво! Желая Ви успех!" Имам предвид, че както обикновено става, половината хора харесват филмите, а другата половина ги мразят. Същото е и с критиците.
Имам предвид, че всичките епизоди на Междузвездни войни са били оплювани и всичките са били възхвалявани. Е, значи тази група не харесва филма, следователно ще го променя. Аз правя филма, както мисля, че трябва да бъде направен. Това не е маркетингово проучване, а аз не съм студио. Правя филма както мисля, че е подходящо да бъде направен и няма да го променя заради публиката. Това е историята, която искам да разкажа, раказвам я така по много лични причини и ще продължавам да го правя по този начин.
Когато реших да направя Епизоди 1 до 3, това беше едно трудно решение. Имам предвид, че бях пожънал славата, след като бях направил Междузвездни войни, но не исках повече да правя Междузвездни войни. После започна да става технически възможно, да направя сериите и аз започнах. Бях заинтригуван, защото това значеше, че историята започва от самото начало. Сериите бяха за Дарт Вейдър. Хората си мислеха, че са за Люк, но не бяха и никога нямаше да бъдат. Хората пак искаха да ме попитат: “За какво става въпрос?” И аз има казах: “За Дарт Вейдър” В първия филм (Епизод IV) те дори не знаеха кой е Дарт Вейдър. Чудовище ли е? Човек ли е? Какво представлява той? Ще си спомните, че оригиналните 3 епизода (IV-VI), всъщност бяха един филм.
Никога не съм планирал да направя предисторията. Но по-късно, вече мислех по друг начин: Е, когато направя първите 3, ще ви стане ясно откъде започва всичко. Вие не съчувствате на Вейдър до самия край. Ако Ви разкажа началната история, тогава Вие ще започнете да му съчувствате от самото начало, защото това е неговата история и отношенията с децата му стават по-различни. Когато заявих, че започвам да правя началните епизоди, това всъщност не беше още история, а само бях скицирал героите и бях нахвърлял някои обяснения. Имам предвид, че ще трябваше да се анализират героите,  кои са, откъде идват, трябваше да се определи къде ще се появят във филма, което е доста по-различно от нахвърляни скици.
Когато започнах, заявих, че ще направя повече от един филм. Тогaва всички казаха:
- Страхотно! Това ще е фантастично, защото ние ще отидем да видим Дарт Вейдър, който обикаля из Галактиката и избива враговете на Империята.
- Нищо подобно - казах - Първият филм ще бъде за едно 10 годишно момче.
- Не можем да направим това, то ще разруши франчайзинга. Това ще е Дисни филм. Никой няма да отиде да го види. Феновете ще го намразят.
- Е аз ще разкажа моята история.
И сигурен съм, че ако не аз финансирах филмите, а студиото, те никога нямаше да ме оставят да ги направя, щяха да кажат - не.
Искането ми беше беше, сагата да зaпочне с това 10 годишно момче. Това беше историята. Продължих да им повтарям, че това не са продължения. Това е като една цяла история - започва с младия Вейдър и завършва със смъртта му.
После им заявих, че Епизод 2 ще бъде любовна история. Тогава всички скочиха:
- О, не! Пак се започва. Вече разруши вярата в сагата на всички, като направи първия филм. Ти се измъкна от положението, благодарение на страхотния маркетинг, който ти направихме. Но няма да можем да го направим пак.
- Съжалявам, но това е историята - им казах. Не мога да я доразкажа, без те
(Анакин и Падме) да се оженят и принцесата да забременее. Историята има своето развитие.
- Не можеш да направиш това!
- Не мога да премина към Епизод 3, преди да сте видели Втория епизод.
Сега вече всички са щастливи, защото всичко си дойде на мястото. Нещо подобно се е случило и с Толкин и неговия "Lord of the Rings". Когато написал книгата, тя била твърде голяма. И издателите я разделили на три части. Аз имах предимството да правя това във времето и знаех, че всяка част ще бъде самостоятелен филм.

Бърк: Вие създадохте Дарт Вейдър и го направихте звезда. Какво чувствахте, когато той трябваше да си сложи шлема и да облече черния си костюм, когато трябваше да коленичи и да започне да се нарича Вейдър? Какво чувствахте, когато завършвахте филма?
Лукас: Бях доволен да съединя всичките части. Също, като Кристенесен, който бе нает да изиграе Вейдър, а във Епизод 2 се появи като сприхав тинейджър. Той искаше да е Дарт Вейдър, а аз исках да изиграе Анакин, като тинейджър. Сега, в този епизод всички са доволни. Хайден е щастлив да бъде Вейдър, а всички останали да го видят като такъв.
От друга страна, след като видите като видите първите три епизода завършени, Вие ще смените гледната си точка за оригиналната трилогия. Когато започвах с втората трилогия, в основни линии, това с което разполгах беше:
Той беше дете в робство, него го откриха джедаите, той стана част от тях, той обичаше майка си. Е това е сюжет за половин часов филм. Тогава аз реших да интерпретирам и да се забавлявам за останалото, защото имах да правя втори епизод. Когато се захванах с втори епизод, имах подобни проблеми: те се влюбиха, те не можеха да се влюбват и се предполагаше, че няма. Освен това имаше и малко планове събитията около създаването на Империята и как всъщност това е станало.
И така, първият филм заемаше около 20% от равитието на сюжета, вторият - пак толкова и завършвах историята с третия филм. Проблемът беше, че третият съдържаше дори 80% от историята. (Моля, не си мислете, че Лукас не може да смята до 100.) Така, че аз си седях с много повече за разказване, отколкото имах време за това. Трябваше нещо да се съкрати и аз го направих. Останаха още много случки, които по пълно щяха да сглобят сагата като цяло, но това беше историята на Дарт Вейдър и  аз се фокусирах върху него, така че той стана ключовия елемент.
И така, Падме трябваше да основе Бунтовническия съюз (Rebel Alliance). Това, както и много други неща, свързани с Оби-Уан, Йода, Съвета на джедаите останаха на заден план, а аз фокусирах само около събитията, пряко засягащи Анакин. Когато завърших първоначалния вариант на сценария, аз бях докарал сюжетната линия горе-долу до събитията, които започват в Епизод IV - Нова надежда. Но това се беше твърде много за един филм. Тогава реших, че ще опиша тези събития в други филми. Така започнах да отхвърлям събития и
герои, за да мога да се фокусирам върху това, за което бях решил. И тогава направих филма.

Бърк: Очаквате ли филма да бъде номиниран за Оскари, както това беше направено с "Lord of the Rings"? И какви точно Оскари бихте очаквали?
Лукас: Не съм много по наградите, ако трябва да съм честен с Вас. Хубаво би било да бъде номиниран, но не го приемам много насериозно. Никога не ми е било цел в живота да печеля награди. Съмнявам се много, че ще бъде номиниран за каквото и да е.

Бърк: Бихте ли представили Йън Макдермъд за Оскар?
Лукас: Той е невероятно талантлив артист и би било много хубаво да спечели, но ние не сме Мирамакс. Мисля че, това което човек прави говори достатъчно, независимо от това дали са го наградили или не.

Бърк: Какво мислите за този "Спилбърг/Лукас филм", който А&Е прави?
Лукас: Ами не знам. Странно е когато тези хора ни сравняват с Бил Гейтс и Стивън Джобс. Но Гейтс и Джобс се мразят, докато Стив и аз, никога не сме се карали през целия си живот. Винаги сме били най-добри приятели. Винаги сме си помагали. Ако прочетете някоя от тези книги, някоя измежду боклуците, които някои хора пишат, за техните донжуановски проблеми, за пристрастеността към наркотици или там за каквото било, винаги се стига до следното, когато говорят за нас със Стив: "Има едни скучни хора, за които няма какво интересно да се каже, защото те просто са едни добри хора, които правят филми. Имат много приятели и няма никакви спорове около тях."

Бърк: Джон Уилиамс има решаваща роля при правенето на Междузвездни войни, като написа музиката за филма. Разкажете ни нещо за съвместната Ви работа.
Лукас: Джон Уилиамс е изключително важен. Сагата щеше да е като ням филм без неговата музика, затова soundtrack-a е изключително важна част. Това е ключът за целия успех. Аз нищо не правех. Аз само направих видеото, към което той добавяше музиката.

Със съкращения