Слънцето е една от повечето от 100 милиарда звезди от нашата галактика - Млечния път. Намира се на около 25 000 светлинни години от центъра на галактиката и обикаля около галактическия център за 250 милиона години.  Една светлинна година представлява разстоянието, което изминава светлината във вакууми е около 9.46 трилиона км. Image credit: NASA/Transition Region & Coronal Explorer
Земята - родната планета.
Сатурн - загадъчната планета с пръстените.
Нептун.
Плутон е толкова далече от Земята, че дори с най-мощните телескопи различават твърде малко детайли от неговата повърхност. Снимка получена от Hubble Space Telescope.
Image credit:  NASA
Спътникът на Юпитер - Ганимед е осеян с кратери, получени след сблъсъка му с комети и астероиди.
Image credit:  NASA
Астероидът Ида е с дължина 55 км. Той е един от хилядите астероиди, намиращ се в Астероидния пояс, който се намира между Марс и Юпитер.
Image credit:  NASA
21.03.2005 by CREATOR:                                    
 
Слънчевата система

... заема обширно пространство, възлизащо на 200 000 а.е. (астронимически единици, 1 а.е = 149 597 870 +/- 1.6 км. и е равна на голямата полуос на земната орбита). Сферата на влияние на Слънцето влиза в съприкосновение със сферите на влияние на близките до него звезди. Освен Слънцето, Земята и Луната, още доста обекти могат да бъдат наблюдавани с невъоръжено око. Към тези обекти спадат както: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, т.нар. "стари планети", известни още от дълбока древност, така и някои по-големи астероиди и периодичните комети. Разбира се много повече обекти могат да се наблюдават с помощта на телескоп.
 
Слънцето
е най-големият и най-важният обект в нашата  слънчева система. В него е съсредоточена 99.8% от масата на системата. То произвежда почти цялата
топлина и светлина и прави възможен живота в нашата слънчева система.
 
Планетите
обикалят около Слънцето в елиптични орбити, като Слънцето попада в единия от фокусите на елипсите. Има много класификации на планетите, някои от които са:
- по времето от когато са известни: стари планети (вж. по-горе); съвременни планети (Уран, Нептун, Плутон)
- по разположение: вътрешни и външни планети (условната разделителна линия е Астероидния пояс): вътрешни планети: Меркурий, Венера, Земята и Марс: външни планети: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон
- по размер: малки планети: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Плутон: с диаметър по-малък от 12 800 km.; газови гиганти: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун - с диаметър по-голям от 47 000 km.
- по състав: земеподобни планети: Меркурий, Венера, Земята и Марс. Това са планети изградени предимно от скален материал  и метал; имат относително голяма плътност и твърда повърхност, нямат пръстени и много спътници; газови гиганти: Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Това са гигантски планети изградени главно от водород и хелий, с ниска плътност, имат пръстени и много спътници, въртят се бързо около оста си; Плутон: по много признаци тази планета не попада в никоя от двете групи. Съществуват редица хипотези, опитващи се да обяснят необичайните свойства на планета: откъснал се от орбитата си спътник на Нептун, пришълец от междузвездното пространство и др. Освен всичко останало, поради силно елиптичната си орбита, Плутон пресича орбитата на Нептун през 1969 г. и до 2009 г. (когато отново ще пресече орбитата на Нептун) е осмата, а не деветата планета на системата. Съществуват още редица класификации на Слънчевата система, като: по плътност, по наличие и състав на атмосфера, по осевото въртене, по разпределение и природа на естествените спътници и т.н.
 
Малките тела
в Слънчевата система са с най-различни диаметри: 768 км (Церера) до 0.5 км, с изключително неправилни форми. Средното им разстояние от Слънцето възлиза на 2.8 а.е., в т. нар. Астероиден пояс. Съществува хипотеза, че астероидите са образувани при разпадането на десетата планета - Фаетон(петата поредна от Слънцето), която се е намирала между орбитите на Марс и Юпитер. Според други хипотези, астероидите никога не са влизали в състава накоявто и да е планета, а представляват остатъци от протопланетарния рояк от малки тела.
 
Кометите
образуват своеобразна група от малките тела в Слънчевата система. Преди всичко те са малки само по маса, като напр. опашката на по-големите комети превъзхожадат по обем Слънцето, въпреки че масата на такава една опашка е не-повече от няколко хиляди тона.  Практически цялата маса на кометата е съсредоточена в нейното ядро, имащо видими размери не по-големи от астероид и изградено главно от замръзнали газове и лед. Движението на кометите по силно изтеглените им орбити добре се обяснява с хипотезата на Я.Оорт, съгласно която тези тела са концентрирани в периферията на Слънчевата система и образуват огромен облак с диаметър 200 000 а.е. обкръжаващ Слънцето. Този обект е наречен в чест на учения, като облак на Оорт, откъдето кометите поради различни взаимни и звездни влияния се отправят към Слънцето. Въпреки това, преобладаващата част от тях са с орбити, чиито апогей остава далеч от нашата звезда и само малка част от тях се превръщат в краткопериодични. Най-известната краткопериодична комета, разбира се е Халеевата, известна от 466 г пр. н.е. и с периодичност 77 г. В резултат на разпадането на кометните ядра се образуват метеоритните рояци, които предизвикват на Земята явления от типа "дъжд от падащи звезди".
 
Закономерности
Слънчевета система се подчинява на редица закономерности, по-известните от които:
-- всички планети се въртят около Слънцето в почти и една и съща равнина (еклиптика), съвпадаща с равнината на Слънчевия екватор и се движат в еднакво "право" направление, съвпадащо с направлението на осевото въртене на Слънцето (обратно на часовниковата стрелка, ако се гледа на Слънчевата система от Северния световен полюс).
-- осевото въртене на повечето планети също е "право". Изключение са Венера и Уран.
-- радиусът на планетните орбити се подчинява на открития по емперичен път закон на Боде-Тициус:
Rn=(0.3x2n-2+0.4) a.e.
където: n - пореден номер на планетата
Законът е в сила и за газовите гиганти, при условие че се приеме че Юпитер е шестата, а не петата планета. От своя страна това е стимулирало да бъде търсена хипотетичната пета планета (хипотезата за Фаетон), но на нейно място е открит астероидния пояс.

Граници на Слънчевата система
Тъй като съществуването на Слънчевата система се обуславя от действието на слънчевата гравитация, естествено е да се определят границите й като граници на областта в която преобладаващо е Слънчевото притегляне. Диаметърът на тази област възлиза на 200 000 а. е., а масата на дифузната материя намираща се в тази област е равна на масата на Слънцето (2х1033 гр). Периферията на Слънчевата система все още не е добре изучена, така че не е изключено в далечните краища на системата освен комети и газово-прахови облаци да бъдат открити и нови планети...

To be continued...                                                                     Добавете коментар