|
05.05.2005 by CREATOR:
На пръв поглед на човек му се струва, че около Тунгуския Феномен съществуват стотици хипотези и версии. Но със задълбочаването му в проблема лесно се установява, че всъщност хипотезите са само 3-4, максимум 5, а всичко останало са само предположения и догадки.
Маневриране над р. Тунгуска? В сп. "Техника молодежи" от 1969 г. има статия на доц. Ф. Зигел, разглеждаща въпроса за двете траектории на полета на ТФ. Базирайки се на свидетелствата на очевидци, както и по данните от сътресението на почвата най-убедителни доказателства за южната хипотеза дава проф. И. Астапович. Азимутът на траекторията при този вариант не е бил повече от 10o на запад от меридиана. Това съвпада и с ранните изводи на А. Вознесенски и Л. Кулик, получени по "пресни следи". Отначало считали южната траектория за най-вероятна, но след внимателното проучване и описание на местността на катастрофата установили, че азимутът на траекторията на полета е на 115o източно от меридиана. До този извод стигнали, като изучили разположението на стволовете на повалените дървета. По най-различни изводи стана ясно че ъгълът на траекторията на полета спрямо хоризонта е не повече от 10о (вж. по-горе). От друга страна И. Зоткин и М. Цикулин провели серия опити и получили резултати за ъгъла на наклона, около 30o. Всичките тези, а и други факти навеждат на мисълта, че ТФ е маневрирал при полета си, както по азимут, така и по височина, движейки се не с монотонно намаляваща, а със сложно меняща се скорост. Т.е. и двете траектории (южната и източната) не са взаимно изключващи се. Явно, смята Зигел, ТФ се е движел по двете траектории и някъде е маневрирал. А такава маневра естествен обект не може да направи. Затова, ако хипотезата за прехода на ТФ от едната траектория на другата е верна, тя представлява решаващ аргумент за неговата изкуствена природа.
Метеорити като Тунгуския падат всяка година Естествено е, че най-големите привърженици на тази хипотеза са членовете и сътрудниците на Комитета по метеоритите, какъвто е и И. Зоткин. В статия от 1971 в сп."Природа" той пише: Напоследък, благодарение на разширението на мрежата от сеизмични и барични станции, са регистрирани паданията на няколко болида, които били съпроводени с мощни взривове, а не оставили след себе си метеорити. Напр. на 31 март 1965 г. в 21 ч. 47 мин. ослепителен огнен кълбовиден болид прелита от запад на изток над Южна Канада. Полетът приключил с гръмоподобен взрив, чут в радиус от 200 км при това придружен с бурно раздробяване. Голямо количество огнени осколки се разпръснали над селището Ревелтън. Сеизмичните станции в съседните провинции регистрирали земетресение от средна величина. Инфразвуковите прибори регистрирали ударната вълна дори в Колорадо (САЩ), на около 1600 км. Упорството на търсачите била възнаградено: през април в ледовете на малко езерце били открити частици с общо тегло по-малко от 1 грам. Оказало се че метеоритът с от редкия тип - въглероден хондрит, но останала загадката: къде се е дянала основната част от метеорита? По-нататък авторът решава, че в земната атмосфера почти постояно се разнасят взривове от космически снаряди, със значително по-малки размери, но принципът бил същия. До земната повърхност достигали само малка част от падащите метеорити, с железен и каменен състав и чиято скорост е по-малка от 20 км/сек. Допуска се че преобладавашата част от метеоритите всъщност са точно рехави, крехки въглеродни хондрити, съдържащи много въглерод, вода и органични съединения. Що се касае до енергията на взрива, то кинетичната енергия на метеорита е огромна (при скорост 30 км/сек, 1 кг от масата му носи в себе си енергия, равна на 100 килокал, т.е. 100 пъти повече от 1 кг тротил). При навлизането на болида в плътните слоеве на атмосферата енергията на движението преминава в излъчване и ударна вълна. А това е взрив. Излиза че Тунгуски метеорити падат на Земята ежегодно?
Тунгуска комета - митове и реалност Поредната хипотеза за природата на ТФ дава публикацията в сп. "Техника молодежи" (1977, бр.9) на С.Голенецки и В. Степанок. Авторите смятат, че основната маса на ТФ е "загубена" като пари и газове, така че те предлагат да се търсят не частици от космическо тяло, а аномолии в химическия състав на образците взети от мястото на катастрофата. Но къде да се търси?Показанията на няколкото очевидеца на катастрофата, намиращи се в този ден близо до епицентъра, свидетелстват, че са чули до 5 относително силни взрива. Но нито ядрен, нито термоядрен взрив може да произлезе 5 пъти. Освен това, серията взривове вероятно са станали на малка височина и веществото на ТФ следва да се търси в именно в епицентровете на тези ниски взривове. Тук е мястото да се припомни, че още Кулик и Кринов споменават, че картината на разрушенията в центъра на взрива имат своеобразен "петнист" характер. Голенецкий, Степанок съвместно с Колесников пристъпили към реализация на своята идея, като за това им помогнал и един от томските изследователи на ТФ Ю. Лвов, давайки им добър способ: откритите върхове на торфищата се явяват складове както на обикновения атмосферен, така и на космическия прах, съхранена в тези пластове, където е попднала първоначално. Такива торфища в района, колкото искаш, като дори един от тях попадал в центъра на "повалената гора" и описан още от Кулик. Именно тук изследвали торфа на разни дълбочини. Били използвани най-добрите методи на елементния анализ. На определена дълбочина в торфа, намиращ се в момента на взрива на повърхността и изследователите открили анормално високо съдержание на много химични елементи. По този начин считат Голенецкий и Степанок, им се е отдало да получат приблизителния химичен състав на ТФ. Оказал се съвершено необичаен и рязко се отличавал както от земните породи, така и от известните типове метеорити – каменни и железни. По близко по състав на ТФ стояли т. нар. въглеродни хондрити. Резултатите от проведените изследвания и получените данни, по мнението на авторите на статията, позволяват да се потвърди че ТФ всъщност е ядро на комета. Хипотезата предизвикала крайно разнородни оценки. Кандидатът на физико- математичните науки В. Бронщайн и дава силно положителна оценка, докато доцент Ф. Зигел - крайно отрицателна. Привърженик на “кометната” хипотеза е и известният астроном и писател Карл Сейгън.
А имало ли е изобщо метеорит? В сп. "Техника молодежи" от 1981 г. е изложена оригиналната хипотеза на кандидата геолого-минераложките науки Н. Кудрявцев за геоложката природа на тунгуската катастрофа, която, всъщност била мощна проява на газово-кален вулканизъм. Геоложкият строеж на района показва, че в близост до Ванавара има стари вулканични тръби, а самия тунгуски басейн е област на дълбоко погребани магмени скали, покрити с мощен слох от седиментни и вулканични породи. Черната кал, запълваща голяма част от откритите падини, всъщност е вулканична кал, примесена с органично вещество, върху която бързо се е възстановила растителността. Всъщност Южното блато по свидетелствата на евенк, живял там по времето на катастрофата, било по-рано твърда земя, елените се разхождали по нея, без да пропадат. След взрива се появила вода, която "как огън и човек и дърво изгаря". Според Кудрявцев, връзката м/у катастрофата и падането на метеорит е само предположението, че в небето е било видяно летящо огненено кълбо и гърмежите се разнесли точно при неговата поява. Вземайки предвид разликата в скоростите на разпостранение на светлината и на звука, следвало да се приеме, че източникът на тези гърмежи е започнал да действа по-рано, от появилия се огън. Т.е., счита Кудрявцев, имало е подземен взрив, после в небето се е появило огненото кълбо, последвали пламък и дим и е започнал пожар. Трябва да се отбележи ифактът, че изгарянията по старите дървета са само по ниските части на стволовете, което противоречи за представата за падането на огнено тяло отгоре. Близко до тази хипотеза е и предположението на Д. Тимофеев, който смята че причината за тунгуския взрив е природния газ ("Комсомолская правда", 1984). Тимофеев пресметнал, че за взрив, равен по мощност на тунгуския, са необходими 0,25–2,5 млрд. куб. м. газ. Хипотезата обяснява някои факти около катастрофата като светенето на нощното небе, или водата която изгаряла всичко живо като огън. Според автора на хипотезата при самозапалването на разнеслия се в атмосферата газ се получила огнена опашка, като при падане на болид, а в котловината, където концентрацията на газ била най-висока избухнал гигантско огнено кълбо. Взривът разтресъл тайгата, от ударната вълна разломите се затворили и изтичането на газ престанало. Много подобна на предишние е и версията на Н. Домбковски от 1989 г., кореспондент на в-к "Советская Россия". Според него: В района на епицентъра на Тунгуския взрив, където неотдавна геолозите открили богато месторождение от газокондензат, по разломи изтекло огромно количество взривоопасни газове. Рано сутринта в образувалия се облак от газ се врязъл болид. Мощният взрив превърнал в пари самия болид и унищожил всичко живо наоколо ... И накрая, какво може да се каже за тези хипотези и версии? При цялата им оригиналност те не могат да отговорят на редица въпроси. Напр. знае се, че взривът не е бил мигновен ТФ се е движил и взривявал в разстояние на поне 15-20 км.
Следите водят към Слънцето В началото на 80-те сътрудниците на Сибирското отделение на АН СССР А. Дмитриев и В. Журавльов изказали хипотезата, че ТФ е плазмоид, отделил се от Слънцето. С миниплазмоидите – кълбовидните мълнии – човечеството се познава отдавна, въпреки че природата им не е докрай изучена. На астрофизиците е известно съществуването на гигантски галактически плазмоиди. А ето и една новост на науката (към датата на публикуването на статията): Слънцето е генератор на колосални плазмени образования с нищожна плътност. Съвременната астрофизика допуска възможността нашата Слънчева система да се разглежда, като сложна веществено-полева структура, чиято стабилност се "поддържа" не само от закона за гравитацията, но също така и от енергетични, веществени и информационни взаимодействия. С други думи между планетите и нашата звезда съществува механизъм на информационно-енергийно взаимодействие. Един от резултатите на взаимодействието между Земята и Слънцето може би са космическите тела от нов тип - коронарните транзиенти, модел на които е предложен от геофизика К. Иванов. Дмитриев и Журавльов допускат возможността за образуването в космосе на т. нар. микротранзиенти, т.е. плазмени тела със средни размери (няколкостотин метра). Разглежданите "микроплазмоиди", или "енергофори", т.е. носители на енергия в междупланетното космическо пространство, могат да бъдат прихванати от магнитосферата на Земята и да се движат по градиентите на магнитното й поле. Освен това те могат да попаднат и в места с магнитни аномалии. Почти невероятно е, плазмоидът да достигне поверхността на Земята без да се взриви в атмосферата. Според Дмитриев и Журавльов Тунгуският болид е бил именно такова плазменно образувание. Едно от главните противоречия на тунгуския проблем е несъответствието на изчислената траектория на метеорита, основана на показанията на очевидците и картата на "повалената гора", съставена от томските учени. Привържениците на кометната хипотеза отхвърлят тези факти и множеството свидетелски покзания. За разлика от тях Дмитриев и Журавльов изследвали информацията получена от свидетелите, използвайки математични методи за формализация на съобщенията на "свидетелите" на събитията от 30 юни 1908 г. В компютъра били заложени повече от 1000 различни описания. Все пак "колективен портрет" на космическото тяло не могъл да се състави. Компютърът разделил наблюдателите на два основни лагера: източен и южен. Излязло, че наблюдателите са видели два различни болида – толкова се различавали времето и направлението на полета. Традиционната наука за метеоритите мълчи пред "раздвоението" на ТФ по време и пространство. Каква е вероятността две гигантски космически тела да имат този курс с интервал няколко часа?! Дмитриев и Журавлев не виждат в нищо невъзможно, ако се допусне, че това е бил плазмоид. Още повече, че, галактическите плазмоиди существуват на двойки. Такова качество е възможно да имат и слънчевите плазмоиди. Излиза, че на 30 юни 1908 г. над Източен Сибир са се спускали поне два "огнени обекта" и понеже плътната атмосфера на Земята се явява враждебна за тях, то "небесния дует" се е взривил. В някои научно-популярни публикации са направени опити да се намери връзка м/у озоновите дупки и ТФ. Рязко намаляване на озона в атмосферата е имало в историята на Земята. Група учени начело с акдемик К. Кондратиев публикува резултати от изследване, според което през април 1908 г. се е отбелязало съществено разрушаване на озонния слой в средните ширини на Северното полукълбо. Стратосферната аномалия, с ширина 800–1000 км, опасвала цялото земно кълбо. И това продължило до 30 юни, след което озонът започнал да се възстановява. Случайно ли е това съвпадение по време на двете планетарни събития? Какъв е механизма за възстановяване на земната атмосфера? Отговаряйки на тези въпроси, Дмитриев смята, че на застрашената биосфера на Земята през 1908 г. с рязката й загуба на озон, е “реагирало” Слънцето. Мощно плазмено тяло, имащо озонорегенерираща способност, било изстреляно от Слънцето по направление на нашата планета. Това тяло приближило Земята в района на Източно-Сибирската магнитна аномалия. По мнението на Дмитриев, Слънцето не допуска озонов "глад" на Земята. Излиза че, колкото по-енергично човечеството разрушава озонния слой на планетата, толкова по гъст поток от газоплазмени образувания ще изпраща Слънцето. Не е нужно да се пророк, за да си представи, до какво ще доведе всичко това.
Контейнер с информация? Идея за "разум" в тунгуския взрив винаги е имала своите горещи привърженици. Такава ве версията на физика А. Прийма (Техника–молодежи, 1984, бр.1). Основавайки се на показанията на свидетели на аномалнте атмосферни явления от 1908 г., Кузовкин съобщил, че ТФ освен южната и източната траектории имал още и западна траектория на полета. Т.е., движел се е не само от юг на север и от изток на запад, но и от запад на изток. Заедно с това очевидците твърдят, че умалени "копия" на ТФ се наблюдавали в първото полугодие на 1908 г. над различни райони на западна Русия, Урал и Сибир. По мнението на Прийма, наличието на западна траектория на ТФ се доказва от факта, че е имало маневри на три различни тела. Може да се предположи, че "огнените кълба", са изследвали "запланираните" райони от повърхността на нашата планета и в "уречения час" се събрали над Подкамена Тунгуска, за да се превърнат в гигантски огнен обект и да се взривят. Следователно, тунгуският взрив е, по мнението на Прийма: "целенасочена акция на извънеземен разум". Интересно е , че хипотетичното "изследване" водело кълбата от гъсто населени местности към малко населени, докато те достигнали почти безлюдни места. Това било с цел да се избегнат човешки жертви. Авторът на версията е уверен, че ТФ не е бил разрушен, а преминал "на нов стадий", т.е. изменил е своята физико-химическа структура. Защо се е случило това? Възможно е ТФ да е бил "контейнер" с информация, която извънземна високоразвита цивилизация е решила да ни предаде...
Eлектроразряден взрив През 1978 г. в академичнoто издание "Астрономически вестник" е публикувана статията на А. Невски за: "Eфекта на електроразряден взрив на големи метеоритни тела при навлизането им в атмосферни планети". Когато в земната атмосфера навлиза голям, движещ се с голяма скорост метеорит, то, както показват изчисленията на Невски, възникват свръхвисоки електрически потенциали и между тях и повърхността на Земята се произвежда гигантски електрически "разряд". В този случай за кратко време кинетическата енергия на метеорита преминава в електрическа енергия на разряда, което довежда до взривяването на небесното тяло. Такъв електроразряден взрив позволява да се обяснят голямо количество, доскоро непонятни явления, съпровождащи падането на земната повърхност на огромни космически тела, като ТФ. Разглежданата хипотеза показва, че съществуват три основни източника на мощни ударни вълни. Взривното отделяне на много голяма енергия в почти цилиндричния обем на "огнения стълб" е породило много мощна цилиндрична ударна вълна, чийто вертикален фронт се е разпространявал хоризонтално по повърхността, като самата вълна е главният виновник за "повалената гора" на обширна област. Все пак ударната вълна, в която се е отделила голяма част от енергията на разряда не е била единствена. Образували са се още две ударни вълни - първата заради взривообразното раздробяване на космическото тяла, а втората е била обикновена балистична ударна вълна, възникващ в земната атмосфера при полета на всяко тяла със свръхзвукова скорост. Такова протичане на събитията се потвърждават от разказите на свидетелите на катастрофата за три независими взрива и последвалата "артилерийска канонада", обяснима с разряда чрез многожество канали. Трябва да се отбележи, че признанието на факта за многоканалния електроразряден взрив обяснява много факти, включително най-непонятните и тайнствени. Ето и някои от тях: -- наличието на индивидуални разрядни канали обяснява съществуването на обширни области с хаотична "повалена гора"; -- действието на силите на електростатическно притегляне (явлението електростатична левитация) обяснява фака за повдгането във въздуха на юрти, дървета, горните слоееве на почвата, като и образуването на големи вълни, против течението на реките; -- наличието на област на максимална концентрация на пробойни канали може да образува относително малък кратер, превърнал се после в блато, което не е съществувало до взрива; -- в следствие на протичане по водоносните пластове на гигантски в момента на разряда токове, които нагрели водата в подземните хоризонти, може да се обясни появата на горещи ("кипящи") водоеми и гигантски фонтани-гейзери; -- мощните импулсни токове, възникнали при електроразрядния взрив на метеорита, са могли да създадат толкова мощни импулсни магнитни полета и да намагнетизират геоложките пластове, отстоящи на 30-40 км от епицентъра на взрива; -- появяването на необясними еднозначно засега "бели нощи през 1908 г." може да се обясни с електрическто светене на йоносферата и предизвиканите от тях смущение на полета, взрива на космическото тяло, и т.н. Последното обстоятелство частично е потвърдено от наземни наблюдения на 16.11.1984 г., при завръщането на Земята на совалката "Дискавъри". Навлизаща в земната атмосфера със скорост, равна на 16 пъти скоростта на звука, на височина около 60 км корабът се е наблюдавал като огромно огнено кълбо с широка опашка и е предизвикал продължително светене в горните слоеве на атмосферата. Хипотезата обяснява и цял куп "тайнствени явления", описани от очевидците като:"шипящо свистене" или "шум, като от крила на изплашена птица", и т.н. Става ясно, че подобни звуци съпровождат винаги повърхностни електрически разряди.
Съществувал ли е "Черния звездолет"? През 1988 г. в редица вестници и списания е публикувана новата хипотеза на писателя-фантаст А. Казанцев за извънеземен космически кораб, взривил се през 1908 г. над Тунгуската тайга. Взривът на ТФ е уникално явление, което и до днес не е възприето във всичките му значения, счита Казанцев. И до днес няма такава хипотеза, която да обясни комплексно всички аномалии произлезли от катастрофата. Сред множеството експедиции, отправени в тайгата, е имало и група, изпратена от С. Корольов, който искал да получи парченце от "марсианския кораб". И това парче е открито 68 г. след взрива, на хиляди километри, на брега на р. Башка, в Коми АССР. Това е място на продължение на траекторията на полета на ТФ. Двама работници от с. Ертом, които били на риба забелязали на брега необичайно парче метал, тежащо около 1.5 кг. Когато случайно го ударили в камък, той предизвикал сноп искри. Това заинтригувало хората и те го изпратили в Москва. В необичайната сплав присъства около 67% церий, 10% лантан (отделен от всички лантанови метали, нещо което все още не е правено на Земята) и 8% ниобия, а също и 0,4% чисто желязо, без окиси, като колоната в Делхи и в лунните проби. Възрастта на металическата отломка е м/у 30 и 100 хил. г. Видът на тази отломка предполагал, че е бил част от колело или сфера, или цилиндър с диаметър около 1,2 м. Особени са и магнитните свойства на сплавта: в различни направления на отломката те се различават над 15 пъти. Всичко говорело за това, и това е признато от изследователите, че сплавта има изкуствен произход. От друга страна, така и не бил получен отговор на вопроса: Къде, в какви апарати или двигатели може да се използват такива детайли и сплави? Били изказани предположения: може би това е част от складирано в магнитно поле антивещество, служещо за гориво на някоя свръхцивилизация? Казанцев се обръща към откритите през 1969 г. от американския астрономом Дж. Баджби 10-12 малки луни на Земята със странни траектории. Такива спътници могат да бъдат случайно забелязани при астрономични наблюдения. И действительно, в 1947, 1952, 1956 и 1957 г. са наблюдавани неизвестни космически обекти, като през 1956 и 1957 г. са наблюдавани два обекта. Последното наблюдение от 1957 г. принадлежало лично на Баджби. В публикацията си в сп. "Икарус" Баджби потвърждава, че първите наблюдения от 1947, 1952 г. се отнасят към едно "родителско" небесно тяло, което се е распаднало на части на 18.12.1955 г. и представлява част от спътниците на Земята, с размери от 7 до 30 м, движещи се по шест различни орбити. Перз март и април 1968 г. Баджби успял да фотографира няколко от тези "луни". Този факт, както смятат астрономите, е подтвърдил съществуването на спътниците, макар че да се говори за пълно доказтелство било още рано. Датата 18.12.1955 г., както потвърждава Казанцев, съвпада с избухването, регистрирано от астрономите. И какво е било това? Естествен природен обект, разбит на части от приливните сили, но защо не е наблюдаван по-рано? Възможно е това да е бил взрив на извънземен звездолет, по рано обикалящ по геоцентрична орбита, предположил съветския учен С. Божич. Възниква логичния въпрос: защо до 1955 г. това странно тяло не е наблюдавано от никой с телескоп? Обектът, счита Казанцев, е могъл да влезе в точката на взрива от друга по-висока орбита. Ако това загадъчно тяло е било звездолет, то той е бил черен, повърхността му е поглъщала всичката енергия от Космоса, както правят и нашите слънчеви батерии и затова не е можел да бъде наблюдаван от Земята. След катастрофата, когато отломките започнали да се въртят и заставали и с неоцветената си част към Земята, те станали видими от планетата. Казанцев смята, че ходът на събитията от несъстоялия се заради катастрофата контакт на два свята, може да се възстанови така: В Слънчевата система през 1908 г. пристигнал мощен кораб, който не се е спускал до повърхностите на планетите, в частност на Земята. При Тунгуска се е взривила неговата совалка. Звездолетът е останал на орбита: загубил връзка, той е чакал завръщането на екипажа си, корегирайки автоматично своята орбита, за да не падне на Земята. Но горивото се изчерпало. Звездолетът бил обречен – трябвало да падне на повърхността на планетата. Може да се предположи, че в програмите на компютрите му е било заложено, че е недопустимо той да падне на населена планета. Затова автоматиката била задействана и звездолетът се самовзривил. Отломките, които са в орбита, в бъдеще ще изяснят много неща, свързани с Тунгуската катастрофа. Те са реални, можеш да ги "докоснеш" с ръка. Отивайки при тях космонавтите могат да узнаят предназначението на страния детайли от р. Вашка, като и още много друго. Разбира се, всичко това е една красива хипотеза.
Карта на ройона на катастрофата на Тунгуския феномен (ТФ)
1.р.Хушма 2.Меандри
3.Счупено дърво 4.Пристан
5.Хребет Астро-КЮТ 6.Долина Чургим
7.Водопад Чургим 8.Вал 1908
9.Каскада 10.Торфно блато на р.Чургим
11.Долината на загадките 12.Южното блато от запад
13.Южното блато от юг 14.Хребет Червински
15.Епижентър на Золотов 16.Южното блато - северен остров 17.Южното блато 18.Северно торфище 19.Камък на Джон 20.О-в Буян 21.Сусловска падина 22.Колиба на Кулик 23.Хребет "Усов" 24.Унищожени дървета 25.О-в Кобаев 26.Хребет Прайор 27.Унищожени дървета 28.Връх Фарингтон 29.Торфище Хой 30.р.Кимча 31.Лаборатория на КСЕ 32.Ез.Чеко 33.Ез.Кимча
Тайната на "дяволското гробище" В тайгата южно от Предангарието, на няколко стотин километра от Ванавара, далеч от населени места се намира уникално и загадъчно природно образувание. Местните жители го наричат "поляната на смъртта" или "дяволското гробище". Още през април 1940 г. в местния в-к "Советское Приангарье" се появява публикация, в която се съобщава, че един ловец разказал за "дяволското гробище", което открил неговия дядо. Ето какво написал вестника: "...сред невисоки хълмове се показало тъмна голо място. Земята около нея била черна, рехава. Нямало никава растителност. На оголената земя внимателно поставили пресно откъснати зелени борови клонки. След известно време ги взели обратно. Зелените клонки били толкова повехнали, сякаш били опърлени от нещо. И при най-малкото съприкосновение с тях игличките падали. Излизайки на края на поляната хората чувствали странна болка в тила..." Какво расказва С. Поляков, от с. Карамишево. Дядо му преследвал дивеч цели 50 км и излязъл на поляната. Животното изскочило на плоския връх на хребета, после на поляната и пред очите на ловеца то паднало и изгоряло. Бил силен огън. Дядото бързо се върнал в селото и разказал на семейството какво е видял. В сп. "Техника молодежи" (1983, бр.8) са публикувани материалите на М. Панов и В. Журавльов за "дяволското гробище". М. Панов преразказва чутия още преди войната разказ на ловеца, който е бил на "дяволското гробище": "Крупна, кръгла около 200 м в диаметър поляна навявала ужас. На голата земя се виждали кости на животни, даже и на птици. Надвисналите над поляната клони на дърветата били обгорени, като от близък пожар. Поляната била съвершено чиста, лишена от каквато и да е растителност. Кучетата които били на поляната само за няколко минути престанали да ядат и станали “вяли". Трябва да се отбележи, че месото на загиналите на поляната зверове придобивало ярко червен цвят. В. Журавльов, кандидат на физико-математическите науки, член на комисията по метеоритите към СО при АН-СССР, подтвърждава, че има немалко независими съобщения за съществуването на "смъртоносно място" в долината на р. Кова. А ето и възможнато обяснение на загадката на "дяволското гробище", според В. Журавлев: тук в дълбините възникнал пожар, при който изгарянето на въглищния пласт при недостатъчния приток на въздух се съпровожда с отделянето на отровен въглищен газ. Този газ се натрупав на поляната. Животните, останали без кислород, бързо загиват. Наистина тъканите, израсходвали целия "газ на живота", действително придобиват под въздействието на химически реакции ярко червен цвят. Но с изтичането на по-лекия от въздуха, газ трудно може да се обясни такива явления в "дяволското гробище", като строга локализация на границите на растителността и зони на смъртонсно въздействие, а главно, неговата внезапност, още повече и заради това, че според някои сведения тази поляна се намира не в падина, а на склона на стръмен хълм. Особенностите на "поляната" много по-лесно могат да се обяснят с наличието на мощно електромагнитно излъчване или на променливо във времето магнитно поле. Но какво общо има всичко това с ТФ? Оказва се, че има... В средата на 80-те във в-к "Комсомолец Узбекистана" А. Симонов, научен сътрудник към НИИ по приложна физика при ТГУ и С. Симонов, сътрудник ГМИ УзССР, публикували своя хипотеза за природата на ТФ. Учените считат, че "ТФ прелетял от юг на север и е имал собствено магнитно поле, което затова е могло да се усили многократно за сметка на известния във физиката "динамо-ефект". Навлизането на ТФ с космическа скорост в атмосферата на Земята довело до нагряване и йонизация на въздуха, обтичащ метеоритното тяло. Пресичането на потоци йонизиран въздух с областите на силовите линии на магнитното поле на метеорита развило в него плазмена обвивка МГДиелектрични и електромагнитни процеси. Силното магнитно поле многократно усилило въздействието на йоносферата и атмосферата на Земята при движението на метеорита. Когато ТФ навлязъл в плътните слоеве на атмосферата, въздушните потоци смъкнали от него плазмената му "мантия" и метеоритът, съхранил малка част от първоначалната си скорост, паднал някъде из дълбоката тайга на Южното Приангарие. Самият плазмоид, съставен от сгъстен, силно йонизиран въздух и електромагнитно поле, след разделянето му от неговия "родител" - метеорита, преминал в някакво подобие на огромна кълбвидна мълния. Каква е по нататъшната съдба на плазмоида? Събитията от 1908 г. протекли на необичайно място на Земята - в пределите на Източно-Сибирската магнитна аномалия, която е с планетарен мащаб. "Намагнетизираният" плазмен облак продължил да се движи в страни от полюса на тази аномалия. След 350 км плазмоидът се "натъкнал" на локална аномалия - кратер на палеовулкан, действал преди милиони години. Неговият ствол, навлизащ дълбоко в дълбините на Земята, чак до мантията изиграл ролята на "мълниеотвод", над когото "се е разредил", взривилия тунгуски плазмоид, образувайки гигантска по площ "повалена гора"... Разбира се това е само хипотеза. Но тя дава надежда да се открие тайнствения метеорит, доколкото от нея следва, че ТМ може "да е паднал" и в страни от основната линия на движение по южната траектория,а в местонахождението на такова магнитоактивно метеоритно тяло може да се очаква наличието на геофизична аномалия с уникални свойства. За да се убеди в правилността на догадките си А. Симонов организирал през 1986 г. експедиция в района на р. Кова, където по изчисленията е трябвало да падне метеорита. Той не могъл да си намери място от радост когато разбрал за "дяволското гробище". За по-добро потвърждение дори не можел и да си помисли. За да открият "дяволското гробище" разпитвали всички стари жители, стараейки се да получат цялостна картина за местонахождението му. Но не успели. Нито на тази, нито следващите експедиции са успели да открият "дяволското гробище". А. и С. Симонови обяснили особеностите на "поляната на смъртта" така. Всяко животно, попаднало на нея било подложено на променливо магнитно поле. От биологията е известно, че съществува "предел на електротока", преминаващ чрез кръвта, при преминаването над който тя се съсирва, произтича "електрокоагуляция". Вътрешностите на животните загинали на "поляната" били с червен цвят, което говори за усилване на капилярното кръвообращение преди смъртта. А смъртта настъпвала в резултат на масово тромбообразуване. Концепцията за наличието на променливо магнитно поле на "поляната" обяснява много неща: мигновенното въздействие, влияние даже на птиците и т.н. И така, загадъчната поляна все още не е намерена. Изследователите щателно обработват получените данни и мечтаят за нови експедиции.
Рикошет? Оригинална хипотеза, обясняваща някои обстоятелства при падането на ТФ, изказва доктора на техническите науки, проф. Е. Йорданишвили (Литературная газета, 1984). Известно е, че навлизащо в земната атмосфера тяло със скорост десетки км/сек, "изгаря" на височина 100–130 км. Част от очевидците на ТФ са се намирали по средното течение на р.Ангара, т.е. на разстояние няколкостотин километра от катастрофата. Отчитайки кривината на земната повърхност, те не биха могли да наблюдават събитията, освен ако те на са протекли на височина поне 300-400 км. Как да се обясни тази явна несъвместимост м/у физическата обосновка и фактическите наблюдения? Авторът се е опитал да обоснове своите предположения, без да противоречи на нютоновите закони. Йорданишвили смята, че на въпросната дата към Земята наистина се е приближавало тяло, летящо под малък ъгъл към повърхността на планетата. На височина 120–130 км то се е нагорещило, а неговата дълга светеща опашка е наблюдавана от стотици хора от Байкал до Ванавара. Докосвайки Земята, метеоритът е "рикоширал" и е подскочил на няколкостотин километра нагоре, което е позволило да го наблюдават и по средното течение на Ангара. После ТФ е описал дъга и загубил космическата си скорост, действително паднал на Земята, този път завинаги. Тази хипотеза добре обяснява цял куп обстоятелства: появата на нагорещено светещо тяло над границата на атмосферата, отсътствието на кратер и вещество от ТФ на мястото на неговата "първа" среща със Земята, "белите нощи през 1908 г.", "пеперудообразната" форма на "повалената гора" и т. н.
ТФ и гравитацията През 1989 г. в сп. "Маяк" е публикувана статията на КТН Л. Анистратенко, в която се разглежда връзката на ТФ с гравитацията. Авторът на хипотезата смята, че "докато няма ключ за тайната на ТФ... е нужна научна интуиция, която ще помогне да се разбере природата на ТФ". Направените компютърни изчисления позволили на Анистратенко да направи извод за това, че "загадъчното" поведение на ТФ, а в еднаква степен това се отнася за НЛО, се дължат на нашата погрешна представа за физическия смисъл на гравитацията. Слънцето, планетите, техните спътници, както и всички останали космически тела не се привличат, а се отблъскват, т.е. Луната се отблъсква от Земята, Земята от Слънцето и т.н. При това Вселената се разширява, което е доказано експериментално. Видимото прителяне се обуславя от влиянието на космическото налягане, създавано от безброй потоци от микрочастици, такива като космическото лъчение, съдържащо до 90% протони. Блуждаейки в пространството с огромна скорост и в различни направления, те практически безпрепятствено преминават през твърдите тела. Във всички направления броят на тези частици е еднакъв и всички импулси се уравновесяват. Ако някое небесно тяло се "прикрие" от друго, то потокът на частиците от негова страна ще отслабне заради тяхното екраниране (аналогична е ситуацията и за второто тяла по отношение на първото). Такова неравновесно влияние на космическото налягане ще притисне тези небесни тела едно към друго (напр. Луната към Земята, а Земята към Луната). Във връзка с това, Анистратенко смята, че употребявайки понятието "притегляне", ние трябва да разбираме истинската му природа, т.е. не "притегляне", а "прибутване"... Система от кои да е две небесни тела ще бъде устойчива, ако показаното по-горе налягане на космичните частици се уравновесява от силите на отблъскване между тях. Анистратенко разглежда проблема с ТФ от позицията на по-горните разсъждения. Преди повече от 80 години е станало нарушаване на многовековното "мирно" съществуване на Земята и един от нейните мини-спътници. Причината за това би могло да бъде приближаването на трето космическо тяло. Приближаването на ТФ със Земята продължило докато силите на инерцията и космическото налягане в/у метеорита не се уравновесили със силите на суммарното "отблъскване" на Земята.С други думи под въздействието на: 1) силите на отблъскване на уплътнения въздух в ниските слоеве на земната атмосфера и 2) гравитационните сили на взаимоотблъскване в системата от небесни тела "Земя-ТФ", то последния прекратил сближаването с нашата планета и изменяки направлението на полета, се върнал обратно в космичното пространство. Това довело след себе си до "изхвърляне" от нагорещената повърхност на ТФ на разтопено и изпарено вещество, оставящо зад тялото "следи" във вид на "огнен стълб". За подтвърждение на горното могат да послужат отделни показания на очевидци, които са наблюдавали ТФ западно от мястото на "взрива", дори и това, че той се е движил с подем. Разбира съществуват още множество версии, догадки и хипотези, една от които е че Земята на 30.06.1908 г. се е сблъскала с миниатюрна черна дупка, с всичките му произтичащи от това събитие последствия, а другата е изложената по-долу - мистична.
Мистична хипотеза И накрая за да добавим още малко мъгла, към и без това достатъчното неясноти около ТФ ще се върнем към оскъдните сведения за най-първата "експедиция" от 1909 г. Както вече бе споменато по преди, местните хора са срещали хора със странна екипировка още през 1909 г. в района на катастрофата. За тях узнал и първия изследовател на метеорита Шишков. В последствие той дълго се опитвал да узнае нещо повече за "колегите", но уви - никой нищо не знаел. Освен това, както му казал пощальона от най-близкото селище, хората със странните тежки железни контейнери се появили по тези места … месец преди паденето на метеорита. И те не само, че не казали какво има в тези контейнери, но и дори не взели водач. Разбира се, неизвестната експедиция е могла да се окаже по тези места, напълно случайно и да е търсела, например, злато. Сякаш нищо тайнствено няма, по-скоро работата намирисва на укриване на данъци от добива на ценни метали. Това би било така, ако разглеждаме този случай изолирано, а не в неговата цялост, заедно с останалите странни събития от първата половина на 1908 г. и товашната обстановка. В началото на ХХ век всевъзможните мистични и езотерични общества били не клубове за странни интелигенти, а напълно сериозни и влиятелни организации, много от тях - тайни. В тях участвали бъдещи и действащи политици, философи, милиардери, звезди на изкуството. В едно такова тайно общество члунвал дори световно известния писател А. Конан Дойл. И така през пролетта на 1908 г. в редица немски, британски и руски общества започнала трескава дейност. За това говорели множество странни събития от онова време, някои от които любопитни, а други направо зловещи. Анализирайки ги, достигнали до извода, че протичало, някакво приготовление. Общо взето се оформили две хипотези: едните очаквали нещо ужасно, а другите говорили за "пришествието на Повелителя". Освен това, през май 1908 г. започнали странни, и до днес необяснени докрай от науката явления в атмосферата на планетата: жителите на средните ширини на Русия и европейците са могли да наблюдават сияния, пурпурни зори, нощем небето светело и било светло, като при полярен ден. Някъде се разигравали изтински светлинни спектакли - в небето се появявали огромни призрачни фигури, а след това се появявал силен вятър. И всичко това приключило, когато в тайгата се разнесъл ужасен взрив. Небесните знамения "загаснали" за няколко дни, саморазпуснали се много общества и секти, някъдв изчезнали и безумните проповедници. А неизвестната експедиция с тайнствените контейнери, дежуряща на мястото на бъдещата катастрофа, останала там около половин година, сякаш, че заличавала нежелателните улики. А може би това са били "хората в черно"?
Обобщение За всички става ясно, че през 1908 г. не е паднал железно-никелов или каменен метеорит. Главното съображение за изоставянето на старата теория е, че не е намерен нито метеорит, нито кратери, които неминуемо е трябвало да се образуват при съприкосновението му със Земята. Към днешната за обяснението на позабравения Тунгуски феномен, като че ли се оформят двете най-популярни хипотези: кометната и тази за сблъсък с извънземен изкуствен обект. Разбира се че са възможни, дори много вероятни и смесени хипотези, напр. като кометно-електроразрядна, която би обяснило много по-лесно и по-пълно редицата загадъчни явления около ТФ. Същото важи и за хипотезата за сблъсък с извънземен технологичен обект: не е задължително това да е бил звездолет с ядрен двигател, както е първоначалната хипотеза на Казанцев, малко наивна, но е напълно в духа на времето когато е изказана. Тя предполага абсолютно добрите намерения на пришълците спрямо Земята, дори саможертва на екипажа в името на ненараняването на населението на Земята. Вариациите по тази хипотеза са безкрайни, но днес като че ли по-популярни биха били: враждебни действия спрямо планетата ни, технологична авария без разбира се да се изключва и класическата хипотеза на Казанцев. Е все пак да не забравяме, че науката още не е казала последната си дума по този толкова интересен въпрос. Изследванията продължават!
To be continued... Добавете коментар
|