Повалени дървета от 1908 г. на северните склонове на долината на р. Чургим.

Долината на р.Чургим, поглед от склоновете на хребета Каскадна. Предполага се, че оттук е прелетял Тунгуския метеорит.

Южното блато - поглед от изток

Хипотези и версии 

  На пръв поглед на човек му се струва, че около Тунгуския Феномен съществуват стотици хипотези и версии. Но със задълбочаването му в проблема лесно се установява, че всъщност хипотезите са само 3-4, максимум 5, а всичко останало са само предположения и догадки.

Маневриране над р. Тунгуска?
В сп. "Техника молодежи" от 1969 г. има статия на доц. Ф. Зигел, разглеждаща въпроса за двете траектории на полета на ТФ. Базирайки се на свидетелствата на очевидци, както и по данните от сътресението на почвата най-убедителни доказателства за южната хипотеза дава проф. И. Астапович. Азимутът на траекторията при този вариант не е бил повече от 10^o на запад от меридиана. Това
съвпада и с ранните изводи на А. Вознесенски и Л. Кулик, получени по "пресни следи". Отначало считали южната траектория за най-вероятна, но след внимателното проучване и описание на местността на катастрофата установили, че азимутът на траекторията на полета е на 115^o източно от меридиана. До този извод стигнали, като изучили разположението на стволовете на повалените дървета.
По най-различни изводи стана ясно че ъгълът на траекторията на полета спрямо хоризонта е не повече от 10^о (вж. по-горе). От друга страна И. Зоткин и М. Цикулин провели серия опити и получили резултати за ъгъла на наклона, около 30^o. Всичките тези, а и други факти навеждат на мисълта, че ТФ е маневрирал при полета си, както по азимут, така и по височина, движейки се не с монотонно намаляваща, а със сложно меняща се скорост. Т.е. и двете траектории (южната и източната) не са взаимно изключващи се. Явно, смята Зигел, ТФ се е движел по двете траектории
и някъде е маневрирал. А такава маневра естествен обект не може да направи. Затова, ако хипотезата за прехода на ТФ от едната траектория на другата е верна, тя представлява решаващ аргумент за неговата изкуствена природа.

Метеорити като Тунгуския падат всяка година
Естествено е, че най-големите привърженици на тази хипотеза са членовете и сътрудниците на Комитета по метеоритите, какъвто е и И. Зоткин. В статия от 1971 в сп."Природа" той пише: Напоследък, благодарение на разширението на мрежата от сеизмични и барични станции, са регистрирани паданията на няколко болида, които били съпроводени с мощни взривове, а не оставили след себе си метеорити. Напр. на 31 март 1965 г. в 21 ч. 47 мин. ослепителен огнен кълбовиден болид прелита от запад на изток над Южна Канада. Полетът приключил с гръмоподобен взрив, чут в радиус от 200 км при това придружен с бурно раздробяване. Голямо количество огнени осколки се разпръснали над селището Ревелтън. Сеизмичните станции в
съседните провинции регистрирали земетресение от средна величина. Инфразвуковите прибори регистрирали ударната вълна дори в Колорадо (САЩ), на около 1600 км. Упорството на търсачите била възнаградено: през април в ледовете на малко езерце били открити частици с общо тегло по-малко от 1 грам. Оказало се че метеоритът с от редкия тип - въглероден хондрит, но останала загадката: къде се е дянала основната част от метеорита? По-нататък авторът решава, че в земната атмосфера почти постояно се разнасят взривове от космически снаряди, със значително по-малки размери, но принципът бил същия. До земната повърхност достигали само малка част от падащите метеорити, с железен и каменен състав и чиято скорост е по-малка от 20 км/сек. Допуска се че преобладавашата част от метеоритите всъщност са точно рехави, крехки въглеродни хондрити, съдържащи много въглерод, вода и органични съединения. Що се касае до енергията на взрива, то кинетичната енергия на метеорита е огромна (при скорост 30 км/сек, 1 кг от масата му носи в себе си енергия, равна на 100 килокал, т.е. 100 пъти повече от 1 кг тротил). При навлизането на болида в плътните слоеве на атмосферата енергията на движението преминава в излъчване и ударна вълна. А това е взрив. Излиза че Тунгуски метеорити падат на Земята ежегодно?

Тунгуска комета - митове и реалност
Поредната хипотеза за природата на ТФ дава публикацията в сп. "Техника молодежи" (1977, бр.9) на С.Голенецки и В. Степанок. Авторите смятат, че основната маса на ТФ  е "загубена" като пари и газове, така че те предлагат да се търсят не частици от космическо тяло, а аномолии в химическия състав на образците взети от мястото на катастрофата. Но къде да се търси?Показанията на няколкото очевидеца на катастрофата, намиращи се в този ден близо до епицентъра, свидетелстват, че са чули до 5 относително силни взрива. Но нито ядрен, нито термоядрен взрив може да произлезе 5 пъти. Освен това, серията взривове вероятно са станали на малка височина и веществото на ТФ следва да се търси в именно в епицентровете на тези ниски взривове. Тук е мястото да се припомни, че още Кулик и Кринов споменават, че картината на разрушенията в центъра на взрива имат своеобразен "петнист" характер.
Голенецкий, Степанок съвместно с Колесников пристъпили към реализация на своята идея, като за това им помогнал и един от томските изследователи на ТФ Ю. Лвов, давайки им добър способ: откритите върхове на торфищата се явяват складове както на обикновения атмосферен, така и на космическия прах, съхранена в тези пластове, където е попднала първоначално. Такива торфища в района, колкото искаш, като дори един от тях попадал в центъра на "повалената гора" и описан още от Кулик. Именно тук изследвали торфа на разни дълбочини. Били използвани най-добрите методи на елементния анализ. На определена
дълбочина в торфа, намиращ се в момента на взрива на повърхността и изследователите открили анормално високо съдержание на много химични елементи.
По този начин считат Голенецкий и Степанок, им се е отдало да получат приблизителния химичен състав на ТФ.
Оказал се съвершено необичаен и рязко се отличавал както от земните породи, така и от известните типове метеорити – каменни и железни. По близко по състав на ТФ стояли т. нар. въглеродни хондрити. Резултатите от проведените изследвания и получените данни, по мнението на авторите на статията, позволяват да се потвърди че ТФ всъщност е ядро на комета. Хипотезата предизвикала крайно разнородни оценки. Кандидатът на физико- математичните науки В. Бронщайн и дава силно положителна оценка,   докато доцент Ф. Зигел - крайно отрицателна.
Привърженик на “кометната” хипотеза е и известният астроном и писател  Карл Сейгън.

А имало ли е изобщо метеорит?
В сп. "Техника молодежи" от 1981 г. е изложена оригиналната хипотеза на кандидата геолого-минераложките науки Н. Кудрявцев за геоложката природа на тунгуската катастрофа, която, всъщност била мощна проява на газово-кален вулканизъм. Геоложкият строеж на района показва, че в близост до Ванавара има стари вулканични тръби, а самия тунгуски басейн е област на дълбоко погребани магмени скали, покрити с мощен слох от седиментни и вулканични породи. Черната кал, запълваща голяма част от откритите падини, всъщност е вулканична кал, примесена с органично вещество, върху която бързо се е възстановила растителността. Всъщност Южното блато по свидетелствата на евенк, живял там по времето на катастрофата, било по-рано твърда земя, елените се разхождали по нея, без да пропадат. След взрива се появила вода, която "как огън и човек и дърво изгаря". Според Кудрявцев, връзката м/у катастрофата и падането на метеорит е само предположението, че  в небето е било видяно летящо огненено кълбо и гърмежите се разнесли точно при неговата поява. Вземайки предвид разликата в скоростите на разпостранение на светлината и на звука, следвало да се приеме, че източникът на тези гърмежи е започнал да действа по-рано, от появилия се огън.
Т.е., счита Кудрявцев, имало е подземен взрив, после в небето се е появило огненото кълбо, последвали  пламък и дим и е започнал пожар. Трябва да се отбележи ифактът, че изгарянията по старите дървета са само по ниските части на стволовете, което противоречи за представата за падането на огнено тяло отгоре.
Близко до тази хипотеза е и предположението на Д. Тимофеев, който смята че причината за тунгуския взрив е природния газ ("Комсомолская правда", 1984). Тимофеев пресметнал, че за взрив, равен по мощност на тунгуския, са необходими 0,25–2,5 млрд. куб. м. газ. Хипотезата обяснява някои факти около катастрофата като светенето на нощното небе, или водата която изгаряла всичко живо като огън. Според автора на хипотезата при самозапалването на разнеслия се в атмосферата газ се получила огнена опашка, като при падане на болид, а в котловината, където концентрацията на газ била най-висока избухнал гигантско огнено кълбо.
Взривът разтресъл тайгата, от ударната вълна разломите се затворили и изтичането на газ престанало.
Много подобна на предишние е и версията на Н. Домбковски от 1989 г., кореспондент на в-к "Советская Россия". Според него: В района на епицентъра на Тунгуския взрив, където неотдавна геолозите открили богато месторождение от газокондензат, по разломи изтекло огромно количество взривоопасни газове. Рано сутринта в образувалия се облак от газ се врязъл болид. Мощният взрив превърнал в пари самия болид и унищожил всичко живо наоколо ...
И накрая, какво може да се каже за тези хипотези и версии? При цялата им оригиналност те не могат да отговорят на редица въпроси. Напр. знае се, че взривът не е бил мигновен ТФ се е движил и взривявал в разстояние на поне 15-20 км.

Следите водят към Слънцето
В началото на 80-те сътрудниците на Сибирското отделение на АН СССР А. Дмитриев и В. Журавльов изказали хипотезата, че ТФ е плазмоид, отделил се от Слънцето. С миниплазмоидите – кълбовидните мълнии – човечеството се познава отдавна, въпреки че природата им не е докрай изучена. На астрофизиците е известно съществуването на гигантски галактически плазмоиди. А ето и една новост на науката (към датата на публикуването на статията): Слънцето е генератор на  колосални плазмени образования с нищожна плътност.
Съвременната астрофизика допуска възможността нашата Слънчева система да се разглежда, като сложна веществено-полева структура, чиято стабилност се "поддържа" не само от закона за гравитацията, но също така и от енергетични, веществени и информационни взаимодействия. С други думи между планетите и нашата звезда съществува механизъм на информационно-енергийно взаимодействие. Един от резултатите на взаимодействието между Земята и Слънцето може би са космическите тела от нов тип - коронарните транзиенти, модел на които е предложен от геофизика К. Иванов. Дмитриев и Журавльов допускат возможността за образуването в космосе на т. нар. микротранзиенти, т.е. плазмени тела със средни размери (няколкостотин метра). Разглежданите "микроплазмоиди", или "енергофори", т.е. носители на енергия в междупланетното космическо пространство, могат да бъдат прихванати от  магнитосферата на Земята и да се движат по градиентите на магнитното й поле. Освен това те
могат да попаднат и в места с магнитни аномалии. Почти невероятно е, плазмоидът да достигне поверхността на Земята без да се взриви в атмосферата.
Според Дмитриев и Журавльов Тунгуският болид е бил именно такова плазменно образувание. Едно от главните противоречия на тунгуския проблем е несъответствието на изчислената траектория на метеорита, основана на показанията на очевидците и картата на "повалената гора", съставена от томските учени. Привържениците на кометната хипотеза отхвърлят тези факти
и множеството свидетелски покзания. За разлика от тях Дмитриев и Журавльов изследвали информацията получена от свидетелите, използвайки математични методи за формализация на съобщенията на "свидетелите" на събитията от 30 юни 1908 г. В компютъра били заложени повече от 1000 различни описания. Все пак "колективен портрет" на космическото тяло не могъл да се състави. Компютърът разделил наблюдателите на два основни лагера: източен и южен.
Излязло, че наблюдателите са видели два различни болида – толкова се различавали времето и направлението на полета.
Традиционната наука за метеоритите мълчи пред "раздвоението" на ТФ по време и пространство.
Каква е вероятността две гигантски космически тела да имат този курс с интервал няколко часа?! Дмитриев и Журавлев не виждат в нищо невъзможно, ако се допусне, че това е бил плазмоид. Още повече, че, галактическите плазмоиди существуват на двойки. Такова качество е възможно да имат и слънчевите плазмоиди. Излиза, че на 30 юни 1908 г. над Източен Сибир са се спускали поне два "огнени обекта" и понеже плътната атмосфера на Земята се явява враждебна за тях, то "небесния дует" се е взривил.
В някои научно-популярни публикации са направени опити да се намери връзка м/у озоновите дупки и ТФ. Рязко намаляване на озона в атмосферата е имало в историята на Земята. Група учени начело с акдемик К. Кондратиев публикува резултати от изследване, според което през април 1908 г. се е отбелязало съществено разрушаване на озонния слой в средните ширини на Северното полукълбо. Стратосферната аномалия, с ширина 800–1000 км, опасвала цялото
земно кълбо. И това продължило до 30 юни, след което озонът започнал да се възстановява. Случайно ли е това съвпадение по време на двете планетарни събития? Какъв е механизма за възстановяване на земната атмосфера? Отговаряйки на тези въпроси, Дмитриев смята, че на застрашената биосфера на Земята през 1908 г. с рязката й загуба на озон, е “реагирало” Слънцето. Мощно плазмено тяло, имащо озонорегенерираща способност, било изстреляно от
Слънцето по направление на нашата планета. Това тяло приближило Земята в района на Източно-Сибирската магнитна аномалия. По мнението на Дмитриев, Слънцето не допуска озонов "глад" на Земята. Излиза че, колкото по-енергично човечеството разрушава озонния слой на планетата, толкова по гъст поток от газоплазмени образувания ще изпраща Слънцето. Не е нужно да се пророк, за да си представи, до какво ще доведе всичко това.

Контейнер с информация?
Идея за "разум" в тунгуския взрив винаги е имала своите горещи привърженици. Такава ве версията на физика А. Прийма (Техника–молодежи, 1984, бр.1).
Основавайки се на показанията на свидетели на аномалнте атмосферни явления от 1908 г., Кузовкин съобщил, че ТФ освен южната и източната траектории имал още и западна траектория на полета. Т.е., движел се е не само от юг на север и от изток на запад, но и от запад на изток. Заедно с това очевидците твърдят, че умалени "копия" на ТФ се наблюдавали в първото полугодие на 1908 г. над различни райони на западна Русия, Урал и Сибир. По мнението на Прийма, наличието на западна траектория на ТФ се доказва от факта, че е имало маневри на три различни тела. Може да се предположи, че "огнените кълба", са изследвали "запланираните" райони от повърхността на нашата планета и в "уречения час" се събрали над
Подкамена Тунгуска, за да се превърнат в гигантски огнен обект и да се взривят. Следователно, тунгуският взрив е, по мнението на Прийма: "целенасочена акция на извънеземен разум".  Интересно е , че хипотетичното "изследване" водело кълбата от гъсто населени местности към малко населени, докато те достигнали почти безлюдни места. Това било с цел да се избегнат човешки жертви.
Авторът на версията е уверен, че ТФ не е бил разрушен, а преминал "на нов стадий", т.е. изменил е  своята физико-химическа структура. Защо се е случило това? Възможно е ТФ да е бил "контейнер" с информация, която извънземна високоразвита цивилизация е решила да ни предаде...

Eлектроразряден взрив
През 1978 г. в академичнoто издание "Астрономически вестник" е публикувана статията на А. Невски за: "Eфекта на електроразряден взрив на големи метеоритни тела при навлизането им в атмосферни планети". Когато в земната атмосфера навлиза голям, движещ се с голяма скорост метеорит, то, както показват изчисленията на Невски, възникват свръхвисоки електрически потенциали и между тях и повърхността на Земята се произвежда гигантски електрически "разряд". В този случай за кратко време кинетическата енергия на метеорита преминава в
електрическа енергия на  разряда, което довежда до взривяването на небесното тяло. Такъв електроразряден взрив позволява да се обяснят голямо количество, доскоро непонятни явления, съпровождащи падането на земната повърхност на огромни космически тела, като ТФ. Разглежданата хипотеза показва, че съществуват три основни източника на мощни ударни вълни. Взривното отделяне на много голяма енергия в почти цилиндричния обем на "огнения стълб" е
породило много мощна цилиндрична ударна вълна, чийто вертикален фронт се е
разпространявал хоризонтално по повърхността, като самата вълна е главният виновник за "повалената гора" на обширна област. Все пак ударната вълна, в която се е отделила голяма част от енергията на разряда не е била единствена. Образували са се още две ударни вълни - първата заради взривообразното раздробяване на космическото тяла, а втората е била обикновена балистична ударна вълна, възникващ в земната атмосфера при полета на всяко тяла със
свръхзвукова скорост.
Такова протичане на събитията се потвърждават от разказите на свидетелите на катастрофата за три независими взрива и последвалата "артилерийска канонада", обяснима с разряда чрез многожество канали. Трябва да се отбележи, че признанието на факта за многоканалния електроразряден взрив обяснява много факти, включително най-непонятните и тайнствени.
Ето и някои от тях:
   -- наличието на индивидуални разрядни канали обяснява съществуването на обширни области с хаотична "повалена гора";
   -- действието на силите на електростатическно притегляне (явлението електростатична левитация) обяснява фака за повдгането във въздуха на юрти, дървета, горните слоееве на почвата, като и образуването на големи вълни, против течението на реките;
   -- наличието на област на максимална концентрация на пробойни канали може да образува относително малък кратер, превърнал се после в блато, което не е съществувало до взрива;
   -- в следствие на протичане по водоносните пластове на гигантски в момента на разряда токове, които нагрели водата в подземните хоризонти, може да се обясни появата на горещи ("кипящи") водоеми и гигантски фонтани-гейзери;
   -- мощните импулсни токове, възникнали при електроразрядния взрив на метеорита, са могли да създадат толкова мощни импулсни магнитни полета и да намагнетизират геоложките пластове, отстоящи на 30-40 км от епицентъра на взрива;
   -- появяването на необясними еднозначно засега "бели нощи през 1908 г." може да се обясни с електрическто светене на йоносферата и предизвиканите от тях смущение на полета, взрива на космическото тяло, и т.н.
Последното обстоятелство частично е потвърдено от наземни наблюдения на 16.11.1984 г., при завръщането на Земята на совалката "Дискавъри". Навлизаща в земната атмосфера със скорост, равна на 16 пъти скоростта на звука, на височина около 60 км корабът се е наблюдавал като огромно огнено кълбо с широка опашка и е предизвикал продължително светене в горните слоеве на атмосферата.
Хипотезата обяснява и цял куп "тайнствени явления", описани от очевидците като:"шипящо свистене" или "шум, като от крила на изплашена птица", и т.н.
Става ясно, че подобни звуци съпровождат винаги повърхностни електрически разряди.

Съществувал ли е "Черния звездолет"?
През 1988 г. в редица вестници и списания е публикувана новата хипотеза на писателя-фантаст А. Казанцев за извънеземен космически кораб, взривил се през 1908 г. над Тунгуската тайга. Взривът на ТФ е уникално явление, което и до днес не е възприето във всичките му значения, счита Казанцев. И до днес няма такава хипотеза, която да обясни комплексно всички аномалии произлезли от катастрофата. Сред множеството експедиции, отправени в тайгата, е имало и
група, изпратена от  С. Корольов, който искал да получи парченце от "марсианския кораб". И това парче е открито 68 г. след взрива, на хиляди километри, на брега на р. Башка, в Коми АССР. Това е място на продължение на траекторията на полета на ТФ. Двама работници от с. Ертом, които били на риба забелязали на брега необичайно парче метал, тежащо около 1.5 кг. Когато случайно го ударили в камък, той предизвикал сноп искри. Това заинтригувало хората и те го изпратили в Москва.
В необичайната сплав присъства около 67% церий, 10% лантан (отделен от всички лантанови метали, нещо което все още не е правено на Земята) и 8% ниобия, а също и 0,4% чисто желязо, без окиси, като колоната в Делхи и в лунните проби. Възрастта на металическата отломка е м/у 30 и 100 хил. г. Видът на тази отломка предполагал, че е бил част от колело или сфера, или цилиндър с диаметър около 1,2 м. Особени са и магнитните свойства на сплавта: в различни направления на отломката те се различават над 15 пъти. Всичко говорело за това, и това е
признато от изследователите, че сплавта има изкуствен произход. От друга страна, така и не бил получен отговор на вопроса: Къде, в какви апарати или двигатели може да се използват такива детайли и сплави? Били изказани предположения: може би това е част от складирано в магнитно поле антивещество, служещо за гориво на някоя свръхцивилизация?
Казанцев се обръща към откритите през 1969 г. от американския астрономом Дж. Баджби 10-12 малки луни на Земята със странни траектории. Такива спътници могат да бъдат случайно забелязани при астрономични наблюдения. И действительно, в 1947, 1952, 1956 и 1957 г. са наблюдавани неизвестни космически обекти, като през 1956 и 1957 г. са наблюдавани два обекта. Последното наблюдение от 1957 г. принадлежало лично на Баджби. В публикацията си в сп. "Икарус" Баджби потвърждава, че първите наблюдения от 1947, 1952 г. се отнасят към едно "родителско" небесно тяло, което се е распаднало на части на 18.12.1955 г. и представлява част от спътниците на Земята, с размери от 7 до 30 м, движещи се по шест различни орбити. Перз март и април 1968 г. Баджби успял да фотографира няколко от тези "луни". Този факт, както смятат астрономите, е подтвърдил съществуването на спътниците, макар че да се говори за пълно доказтелство било още рано. Датата 18.12.1955 г., както потвърждава Казанцев, съвпада с избухването, регистрирано от астрономите. И какво е било това? Естествен природен обект, разбит на части от приливните сили, но защо не е наблюдаван по-рано? Възможно е това да е бил взрив на извънземен звездолет, по рано обикалящ по геоцентрична орбита, предположил съветския учен С. Божич.
Възниква логичния въпрос: защо до 1955 г. това странно тяло не е наблюдавано от никой с телескоп? Обектът, счита Казанцев, е могъл да влезе в точката на взрива от друга по-висока орбита. Ако това загадъчно тяло е било звездолет, то той е бил черен, повърхността му е  поглъщала всичката енергия от Космоса, както правят и нашите слънчеви батерии и затова не е можел да бъде наблюдаван от Земята. След катастрофата, когато отломките започнали да се въртят и заставали и с неоцветената си част към Земята, те станали видими от планетата.
Казанцев смята, че ходът на събитията от несъстоялия се заради катастрофата контакт на два свята, може да се възстанови така:
В Слънчевата система през 1908 г. пристигнал мощен кораб, който не се е спускал до повърхностите на планетите, в частност на Земята. При Тунгуска се е взривила неговата совалка. Звездолетът е останал на орбита: загубил връзка, той е чакал завръщането на екипажа си, корегирайки автоматично своята орбита, за да не падне на Земята. Но горивото се изчерпало. Звездолетът бил обречен – трябвало да падне на повърхността на планетата. Може да се предположи, че в програмите на компютрите му е било заложено, че е  недопустимо той да падне на населена планета. Затова автоматиката била задействана и звездолетът се самовзривил.
Отломките, които са в орбита, в бъдеще ще изяснят много неща, свързани с Тунгуската катастрофа. Те са реални, можеш да ги "докоснеш" с ръка. Отивайки при тях космонавтите могат да узнаят предназначението на страния детайли от р. Вашка, като и още много друго. Разбира се, всичко това е една красива хипотеза.
 

Карта на ройона на катастрофата на Тунгуския феномен (ТФ)